...Едва ли съм единственият, който смята отишлата си само на 18 Петя Дубарова за най-великата българска поетеса на всички времена, за един уникален талант, за едно Божие вдъхновение и най-ярката звезда в непрогледния мрак на комунизма.

Направо е невероятно, че едно момиче на 15, 16.17 години може да сътворява шедьоври като тези на бургаската Мадона.Големият Тончо Русев, светла му памет, извая по нейните стихове песни, които са повече от прекрасни.Съвършенство на поезия и музика.


Ето един от бисерите й.
  
                     Доброта
 


Понякога съм толкова добра,.
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми шепнат ново, благородно име.


Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора.И неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира.
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла.
Тогава искам сън да подаря
на всекиго.И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя своята тайна, че живея!

1977