Вечно аз снасям близалки.
Напудрени и захаросани.
Приличат на редосеялки,
клишета прясно рендосани.

Ако не пусна клишетата си,
ужасен сърбеж изпитвам.
Сега ще сваля пердетата си,
нищо , че малко залитвам,

и пак ще почна възторжено
да почна да се превземам.
Ох, защо ми излезе, Бога ми,
тая проклета екзема???

ето още една..близалка..дружка на бабаЧудо, а бе сбират се )

автор: rosiela категория: Изкуство
прочетен: 101 коментари: 3 гласове: 4
последна промяна: 14.11 20:55


Понякога не спирам да говоря,
понякога не спирам да мълча,
ала залудо никога не споря
и пазя чиста своята душа.
Не се затварям никога в черупка,
нито във радост, нито в завистта,
държи ме Бог да не изпадам в дупка,
защото подарил ми е света.
Дошла съм тука явно по заявка
да търся само светлата страна,
трудолюбива като малка мравка
и волна като птица със крила.

Да, добър пример за литературна близалка.
Удивително е как авторките на подобни лигавщини, с безумно тъпи заглавия като Казвам се любов, и един неадекватен лексотан, си се галят по тиквите.
И аз ще почна да пиша близалки,о,йе!